възлюбвал съм

Речник на българския език

1. възлюбвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал съм е производна форма на възлюбвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възлюбвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал съм е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възлюбвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал съм е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).