възлюбвал си

Речник на българския език

1. възлюбвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал си е производна форма на възлюбвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възлюбвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал си е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възлюбвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възлюбвал си е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).