възлюбвало си

Речник на българския език

1. възлюбвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлюбвало си е производна форма на възлюбвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлюбвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлюбвало си е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възлюбвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлюбвало си е производна форма на възлюбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).