би възлюбило

Речник на българския език

1. би възлюбило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би възлюбило е производна форма на възлюбя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би възлюбило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би възлюбило е производна форма на възлюбя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).