щял съм да съм възлюбил

Речник на българския език

1. щял съм да съм възлюбил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм възлюбил е производна форма на възлюбя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).