възлюбило е

Речник на българския език

1. възлюбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило е е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлюбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило е е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).