възлюбил е

Речник на българския език

1. възлюбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлюбил е е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлюбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлюбил е е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).