възлюбело е

Речник на българския език

1. възлюбело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлюбело е е производна форма на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).