възлюбел съм

Речник на българския език

1. възлюбел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбел съм е производна форма на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).