възваря

Речник на българския език

възваря̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възварѝш, мин. св. възварѝх, мин. прич. възварѝл, св.вж. възварявам.

Грешни изписвания (8)

  • вазварйа
  • вазварйъ
  • вазвърйа
  • вазвърйъ
  • възварйа
  • възварйъ
  • възвърйа
  • възвърйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ва-ря въз-ва-рим
2 лице въз-ва-риш въз-ва-ри-те
3 лице въз-ва-ри въз-ва-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ва-рих въз-ва-рих-ме
2 лице въз-ва-ри въз-ва-рих-те
3 лице въз-ва-ри въз-ва-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ва-рях въз-ва-рях-ме
2 лице въз-ва-ре-ше въз-ва-рях-те
3 лице въз-ва-ре-ше въз-ва-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възварил съм възварила съм възварило съм възварили сме
2 лице възварил си възварила си възварило си възварили сте
3 лице възварил е възварила е възварило е възварили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възварил бях възварила бях възварило бяхме възварили
2 лице беше възварил беше възварила беше възварило бяхте възварили
3 лице беше възварил беше възварила беше възварило бяха възварили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възваря ще възварим
2 лице ще възвариш ще възварите
3 лице ще възвари ще възварят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възварил ще съм възварила ще съм възварило ще сме възварили
2 лице ще си възварил ще си възварила ще си възварило ще сте възварили
3 лице ще е възварил ще е възварила ще е възварило ще са възварили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възваря щяхме да възварим
2 лице щеше да възвариш щяхте да възварите
3 лице щеше да възвари щяха да възварят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възварил щях да съм възварила щях да съм възварило щяхме да сме възварили
2 лице щеше да си възварил щеше да си възварила щеше да си възварило щяхте да сте възварили
3 лице щеше да е възварил щеше да е възварила щеше да е възварило щяха да са възварили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възварял съм възваряла съм възваряло съм възварели сме
2 лице възварял си възваряла си възваряло си възварели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възварил съм възварила съм възварило съм възварили сме
2 лице възварил си възварила си възварило си възварили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възварил била съм възварила било съм възварило били сме възварили
2 лице бил си възварил била си възварила било си възварило били сте възварили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възваря щяла съм да възваря щяло съм да възваря щели сме да възварим
2 лице щял си да възвариш щяла си да възвариш щяло си да възвариш щели сте да възварите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възварил щяла съм да съм възварила щяло съм да съм възварило щели сме да сме възварили
2 лице щял си да си възварил щяла си да си възварила щяло си да си възварило щели сте да сте възварили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възварил бих възварила бих възварило бихме възварили
2 лице би възварил би възварила би възварило бихте възварили
3 лице би възварил би възварила би възварило биха възварили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ва-ри въз-ва-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-ва-рен
непълен член въз-ва-ре-ния
пълен член въз-ва-ре-ни-ят
женски род въз-ва-ре-на
членувано въз-ва-ре-на-та
среден род въз-ва-ре-но
членувано въз-ва-ре-но-то
множествено число въз-ва-ре-ни
членувано въз-ва-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ва-рил
непълен член въз-ва-ри-лия
пълен член въз-ва-ри-ли-ят
женски род въз-ва-ри-ла
членувано въз-ва-ри-ла-та
среден род въз-ва-ри-ло
членувано въз-ва-ри-ло-то
множествено число въз-ва-ри-ли
членувано въз-ва-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ва-рял
женски род въз-ва-ря-ла
среден род въз-ва-ря-ло
множествено число въз-ва-ре-ли