възварели

Речник на българския език

1. възварели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възварели е производна форма на възваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възварели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възварели е производна форма на възваря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).