било възварило

Речник на българския език

1. било възварило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възварило е производна форма на възваря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).