възварил е

Речник на българския език

1. възварил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възварил е е производна форма на възваря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възварил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възварил е е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).