възварил съм

Речник на българския език

1. възварил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възварил съм е производна форма на възваря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възварил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възварил съм е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).