възварял

Речник на българския език

1. възварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възварял е производна форма на възваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възварял е производна форма на възваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).