възварили

Речник на българския език

1. възварили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възварили е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възварили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възварили е производна форма на възваря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).