възвари

Речник на българския език

1. възвари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възвари е производна форма на възваря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възвари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възвари е производна форма на възваря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възвари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възвари е производна форма на възваря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възвари — повелително наклонение, ед. ч.

възвари е производна форма на възваря (повелително наклонение, ед. ч.).