възварило си

Речник на българския език

1. възварило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възварило си е производна форма на възваря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възварило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възварило си е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).