възварило съм

Речник на българския език

1. възварило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възварило съм е производна форма на възваря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възварило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възварило съм е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).