удвоя

Речник на българския език

удвоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

удвоѝш, мин. св. удвоѝх, мин. прич. удвоѝл, св.вж. удвоявам.

Грешни изписвания (8)

  • одвойа
  • одвойъ
  • одвуйа
  • одвуйъ
  • удвойа
  • удвойъ
  • удвуйа
  • удвуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уд-воя уд-во-им
2 лице уд-во-иш уд-во-и-те
3 лице уд-вои уд-во-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уд-во-их уд-во-их-ме
2 лице уд-вои уд-во-их-те
3 лице уд-вои уд-во-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уд-во-ях уд-во-ях-ме
2 лице уд-во-е-ше уд-во-ях-те
3 лице уд-во-е-ше уд-во-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоил съм удвоила съм удвоило съм удвоили сме
2 лице удвоил си удвоила си удвоило си удвоили сте
3 лице удвоил е удвоила е удвоило е удвоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удвоил бях удвоила бях удвоило бяхме удвоили
2 лице беше удвоил беше удвоила беше удвоило бяхте удвоили
3 лице беше удвоил беше удвоила беше удвоило бяха удвоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удвоя ще удвоим
2 лице ще удвоиш ще удвоите
3 лице ще удвои ще удвоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удвоил ще съм удвоила ще съм удвоило ще сме удвоили
2 лице ще си удвоил ще си удвоила ще си удвоило ще сте удвоили
3 лице ще е удвоил ще е удвоила ще е удвоило ще са удвоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удвоя щяхме да удвоим
2 лице щеше да удвоиш щяхте да удвоите
3 лице щеше да удвои щяха да удвоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удвоил щях да съм удвоила щях да съм удвоило щяхме да сме удвоили
2 лице щеше да си удвоил щеше да си удвоила щеше да си удвоило щяхте да сте удвоили
3 лице щеше да е удвоил щеше да е удвоила щеше да е удвоило щяха да са удвоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоял съм удвояла съм удвояло съм удвоели сме
2 лице удвоял си удвояла си удвояло си удвоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоил съм удвоила съм удвоило съм удвоили сме
2 лице удвоил си удвоила си удвоило си удвоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удвоил била съм удвоила било съм удвоило били сме удвоили
2 лице бил си удвоил била си удвоила било си удвоило били сте удвоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удвоя щяла съм да удвоя щяло съм да удвоя щели сме да удвоим
2 лице щял си да удвоиш щяла си да удвоиш щяло си да удвоиш щели сте да удвоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удвоил щяла съм да съм удвоила щяло съм да съм удвоило щели сме да сме удвоили
2 лице щял си да си удвоил щяла си да си удвоила щяло си да си удвоило щели сте да сте удвоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удвоил бих удвоила бих удвоило бихме удвоили
2 лице би удвоил би удвоила би удвоило бихте удвоили
3 лице би удвоил би удвоила би удвоило биха удвоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уд-вои уд-во-е-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уд-во-ен
непълен член уд-во-е-ния
пълен член уд-во-е-ни-ят
женски род уд-во-е-на
членувано уд-во-е-на-та
среден род уд-во-е-но
членувано уд-во-е-но-то
множествено число уд-во-е-ни
членувано уд-во-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уд-во-ил
непълен член уд-во-и-лия
пълен член уд-во-и-ли-ят
женски род уд-во-и-ла
членувано уд-во-и-ла-та
среден род уд-во-и-ло
членувано уд-во-и-ло-то
множествено число уд-во-и-ли
членувано уд-во-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уд-во-ял
женски род уд-во-я-ла
среден род уд-во-я-ло
множествено число уд-во-е-ли