удвоило е

Речник на българския език

1. удвоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удвоило е е производна форма на удвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удвоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удвоило е е производна форма на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).