удвояло

Речник на българския език

1. удвояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удвояло е производна форма на удвоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удвояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удвояло е производна форма на удвоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).