удвои

Речник на българския език

1. удвои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удвои е производна форма на удвоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. удвои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удвои е производна форма на удвоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. удвои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удвои е производна форма на удвоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. удвои — повелително наклонение, ед. ч.

удвои е производна форма на удвоя (повелително наклонение, ед. ч.).