удвоил

Речник на българския език

1. удвоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удвоил е производна форма на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удвоил — мин. деят. св. прич. м. р.

удвоил е производна форма на удвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).