удвоил
1.
удвоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
удвоил
е производна форма
на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
удвоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
удвоил
е производна форма
на удвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).