удвоил е

Речник на българския език

1. удвоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удвоил е е производна форма на удвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удвоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удвоил е е производна форма на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).