удвоял

Речник на българския език

1. удвоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удвоял е производна форма на удвоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удвоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

удвоял е производна форма на удвоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).