удвоила

Речник на българския език

1. удвоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удвоила е производна форма на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удвоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

удвоила е производна форма на удвоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).