удвоило
1.
удвоило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
удвоило
е производна форма
на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
удвоило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
удвоило
е производна форма
на удвоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).