удвоило

Речник на българския език

1. удвоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удвоило е производна форма на удвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удвоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

удвоило е производна форма на удвоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).