случа

Речник на българския език

слу̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св.вж. случвам.

Грешни изписвания (1)

  • случъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице слу-ча слу-чим
2 лице слу-чиш слу-чи-те
3 лице слу-чи слу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице слу-чих слу-чих-ме
2 лице слу-чи слу-чих-те
3 лице слу-чи слу-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице слу-чех слу-чех-ме
2 лице слу-че-ше слу-чех-те
3 лице слу-че-ше слу-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случил съм случила съм случило съм случили сме
2 лице случил си случила си случило си случили сте
3 лице случил е случила е случило е случили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях случил бях случила бях случило бяхме случили
2 лице беше случил беше случила беше случило бяхте случили
3 лице беше случил беше случила беше случило бяха случили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще случа ще случим
2 лице ще случиш ще случите
3 лице ще случи ще случат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм случил ще съм случила ще съм случило ще сме случили
2 лице ще си случил ще си случила ще си случило ще сте случили
3 лице ще е случил ще е случила ще е случило ще са случили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да случа щяхме да случим
2 лице щеше да случиш щяхте да случите
3 лице щеше да случи щяха да случат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм случил щях да съм случила щях да съм случило щяхме да сме случили
2 лице щеше да си случил щеше да си случила щеше да си случило щяхте да сте случили
3 лице щеше да е случил щеше да е случила щеше да е случило щяха да са случили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случел съм случела съм случело съм случели сме
2 лице случел си случела си случело си случели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случил съм случила съм случило съм случили сме
2 лице случил си случила си случило си случили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм случил била съм случила било съм случило били сме случили
2 лице бил си случил била си случила било си случило били сте случили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да случа щяла съм да случа щяло съм да случа щели сме да случим
2 лице щял си да случиш щяла си да случиш щяло си да случиш щели сте да случите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм случил щяла съм да съм случила щяло съм да съм случило щели сме да сме случили
2 лице щял си да си случил щяла си да си случила щяло си да си случило щели сте да сте случили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих случил бих случила бих случило бихме случили
2 лице би случил би случила би случило бихте случили
3 лице би случил би случила би случило биха случили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
слу-чи слу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род слу-чен
непълен член слу-че-ния
пълен член слу-че-ни-ят
женски род слу-че-на
членувано слу-че-на-та
среден род слу-че-но
членувано слу-че-но-то
множествено число слу-че-ни
членувано слу-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род слу-чил
непълен член слу-чи-лия
пълен член слу-чи-ли-ят
женски род слу-чи-ла
членувано слу-чи-ла-та
среден род слу-чи-ло
членувано слу-чи-ло-то
множествено число слу-чи-ли
членувано слу-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род слу-чел
женски род слу-че-ла
среден род слу-че-ло
множествено число слу-че-ли