случел

Речник на българския език

1. случел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

случел е производна форма на случа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. случел — мин. деят. несв. прич. м. р.

случел е производна форма на случа (мин. деят. несв. прич. м. р.).