щял съм да съм случил

Речник на българския език

1. щял съм да съм случил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм случил е производна форма на случа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).