бил съм случил

Речник на българския език

1. бил съм случил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм случил е производна форма на случа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).