случела

Речник на българския език

1. случела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

случела е производна форма на случа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. случела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

случела е производна форма на случа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).