случила съм

Речник на българския език

1. случила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

случила съм е производна форма на случа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. случила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

случила съм е производна форма на случа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).