случил си

Речник на българския език

1. случил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

случил си е производна форма на случа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. случил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

случил си е производна форма на случа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).