случил е

Речник на българския език

1. случил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

случил е е производна форма на случа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. случил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

случил е е производна форма на случа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).