случело

Речник на българския език

1. случело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

случело е производна форма на случа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. случело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

случело е производна форма на случа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).