случила

Речник на българския език

1. случила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

случила е производна форма на случа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. случила — мин. деят. св. прич. ж. р.

случила е производна форма на случа (мин. деят. св. прич. ж. р.).