ра̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. ратници, м.
1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост.
2. Остар. Воин, боец.
1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост.
2. Остар. Воин, боец.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- ратнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рат-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | рат-ни-ка | |
| пълен член | рат-ни-кът | |
| мн.ч. | рат-ни-ци | |
| членувано | рат-ни-ци-те | |
| бройна форма | рат-ни-ка | |
| звателна форма | — | |