пионер

Речник на българския език

пионѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пионѐри, м.
1. Човек, който пръв прониква в някаква територия.
2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в космическите изследвания.
3. ист. Член на детска организация по време на социалистическия строй.
прил. пионѐрски, пионѐрска, пионѐрско, мн. пионѐрски.

Грешни изписвания (3)

  • пеонер
  • пеунер
  • пиунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-о-нер
непълен член пи-о-не-ра
пълен член пи-о-не-рът
мн.ч. пи-о-не-ри
членувано пи-о-не-ри-те
бройна форма пи-о-не-ра
звателна форма