труженик

Речник на българския език

тру̀женик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. тру̀женици, м. Човек, който се труди, който работи упорито.

Грешни изписвания (3)

  • труженек
  • тружинек
  • тружиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-же-ник
непълен член тру-же-ни-ка
пълен член тру-же-ни-кът
мн.ч. тру-же-ни-ци
членувано тру-же-ни-ци-те
бройна форма тру-же-ни-ци
звателна форма тру-же-ни-ко