съратник

Речник на българския език

съра̀тник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съра̀тници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата.

Грешни изписвания (3)

  • саратнек
  • саратник
  • съратнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-рат-ник
непълен член съ-рат-ни-ка
пълен член съ-рат-ни-кът
мн.ч. съ-рат-ни-ци
членувано съ-рат-ни-ци-те
бройна форма съ-рат-ни-ци
звателна форма съ-рат-ни-ко