борец

Речник на българския език

1. борѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. борцѝ, м.
1. Човек, който води борба; който участва в борба. Борец за свобода. Борец за човешки права.
2. Спортист от класическата или свободната борба.
3. Онова великденско яйце, което остава здраво след ритуалното чукане.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бурец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-рец
непълен член бо-ре-ца
пълен член бо-ре-цът
мн.ч. бор-ци
членувано бор-ци-те
бройна форма бор-ци
звателна форма бо-ре-цо

2. Борѐц — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бурец

Връзки