воин

Речник на българския език

во̀ин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. во̀ини, м. Войник, боец. Българските воини.
прил. во̀ински, во̀инска, во̀инско, мн. во̀ински. Воински дълг.

Грешни изписвания (1)

  • воен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ин
непълен член во-и-на
пълен член во-и-нът
мн.ч. во-и-ни
членувано во-и-ни-те
бройна форма во-и-на
звателна форма