апо̀стол
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. апо̀столи, м.
1. В евангелието — всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.
2. Прен. Проповедник на учение, идея; лице, което се бори за някакво учение, идея.
1. В евангелието — всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.
2. Прен. Проповедник на учение, идея; лице, което се бори за някакво учение, идея.
Грешни изписвания (3)
- апостул
- ъпостол
- ъпостул
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | апос-тол | |
|---|---|---|
| непълен член | апос-то-ла | |
| пълен член | апос-то-лът | |
| мн.ч. | апос-то-ли | |
| членувано | апос-то-ли-те | |
| бройна форма | апос-то-ли | |
| звателна форма | апос-то-ле | |