радетел

Речник на българския език

радѐтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо.

Грешни изписвания (3)

  • радетил
  • ръдетел
  • ръдетил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-де-тел
непълен член ра-де-те-ля
пълен член ра-де-те-лят
мн.ч. ра-де-те-ли
членувано ра-де-те-ли-те
бройна форма ра-де-те-ли
звателна форма ра-де-те-лю