поборник

Речник на българския език

побо̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. побо̀рници, м.
1. ист. Борец за освобождение от турско робство.
2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник за справедливост.

Грешни изписвания (3)

  • поборнек
  • пуборнек
  • пуборник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бор-ник
непълен член по-бор-ни-ка
пълен член по-бор-ни-кът
мн.ч. по-бор-ни-ци
членувано по-бор-ни-ци-те
бройна форма по-бор-ни-ци
звателна форма по-бор-ни-ко