разсъдя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-съ-дя	раз-съ-дим
2 лице	раз-съ-диш	раз-съ-ди-те
3 лице	раз-съ-ди	раз-съ-дят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-съ-дих	раз-съ-дих-ме
2 лице	раз-съ-ди	раз-съ-дих-те
3 лице	раз-съ-ди	раз-съ-ди-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-съ-дех	раз-съ-дех-ме
2 лице	раз-съ-де-ше	раз-съ-дех-те
3 лице	раз-съ-де-ше	раз-съ-де-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разсъдил съм	разсъдила съм	разсъдило съм	разсъдили сме
2 лице	разсъдил си	разсъдила си	разсъдило си	разсъдили сте
3 лице	разсъдил е	разсъдила е	разсъдило е	разсъдили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разсъдил	бях разсъдила	бях разсъдило	бяхме разсъдили
2 лице	беше разсъдил	беше разсъдила	беше разсъдило	бяхте разсъдили
3 лице	беше разсъдил	беше разсъдила	беше разсъдило	бяха разсъдили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разсъдя	ще разсъдим
2 лице	ще разсъдиш	ще разсъдите
3 лице	ще разсъди	ще разсъдят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разсъдил	ще съм разсъдила	ще съм разсъдило	ще сме разсъдили
2 лице	ще си разсъдил	ще си разсъдила	ще си разсъдило	ще сте разсъдили
3 лице	ще е разсъдил	ще е разсъдила	ще е разсъдило	ще са разсъдили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разсъдя	щяхме да разсъдим
2 лице	щеше да разсъдиш	щяхте да разсъдите
3 лице	щеше да разсъди	щяха да разсъдят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разсъдил	щях да съм разсъдила	щях да съм разсъдило	щяхме да сме разсъдили
2 лице	щеше да си разсъдил	щеше да си разсъдила	щеше да си разсъдило	щяхте да сте разсъдили
3 лице	щеше да е разсъдил	щеше да е разсъдила	щеше да е разсъдило	щяха да са разсъдили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разсъдел съм	разсъдела съм	разсъдело съм	разсъдели сме
2 лице	разсъдел си	разсъдела си	разсъдело си	разсъдели сте
3 лице	раз-съ-дел разсъдел е	раз-съ-де-ла разсъдела е	раз-съ-де-ло разсъдело е	раз-съ-де-ли разсъдели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разсъдил съм	разсъдила съм	разсъдило съм	разсъдили сме
2 лице	разсъдил си	разсъдила си	разсъдило си	разсъдили сте
3 лице	раз-съ-дил разсъдил е	раз-съ-ди-ла разсъдила е	раз-съ-ди-ло разсъдило е	раз-съ-ди-ли разсъдили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разсъдил	била съм разсъдила	било съм разсъдило	били сме разсъдили
2 лице	бил си разсъдил	била си разсъдила	било си разсъдило	били сте разсъдили
3 лице	бил разсъдил бил е разсъдил	била разсъдила била е разсъдила	било разсъдило било е разсъдило	били разсъдили били са разсъдили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разсъдя	щяла съм да разсъдя	щяло съм да разсъдя	щели сме да разсъдим
2 лице	щял си да разсъдиш	щяла си да разсъдиш	щяло си да разсъдиш	щели сте да разсъдите
3 лице	щял да разсъди щял е да разсъди	щяла да разсъди щяла е да разсъди	щяло да разсъди щяло е да разсъди	щели да разсъдят щели са да разсъдят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разсъдил	щяла съм да съм разсъдила	щяло съм да съм разсъдило	щели сме да сме разсъдили
2 лице	щял си да си разсъдил	щяла си да си разсъдила	щяло си да си разсъдило	щели сте да сте разсъдили
3 лице	щял да е разсъдил щял е да е разсъдил	щяла да е разсъдила щяла е да е разсъдила	щяло да е разсъдило щяло е да е разсъдило	щели да са разсъдили щели са да са разсъдили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разсъдил	бих разсъдила	бих разсъдило	бихме разсъдили
2 лице	би разсъдил	би разсъдила	би разсъдило	бихте разсъдили
3 лице	би разсъдил	би разсъдила	би разсъдило	биха разсъдили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-съ-ди	раз-съ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-съ-дил
		непълен член	раз-съ-ди-лия
		пълен член	раз-съ-ди-ли-ят
	женски род		раз-съ-ди-ла
		членувано	раз-съ-ди-ла-та
	среден род		раз-съ-ди-ло
		членувано	раз-съ-ди-ло-то
множествено число			раз-съ-ди-ли
		членувано	раз-съ-ди-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-съ-дел
	женски род	раз-съ-де-ла
	среден род	раз-съ-де-ло
множествено число		раз-съ-де-ли