разсъдило си

Речник на българския език

1. разсъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разсъдило си е производна форма на разсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разсъдило си е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).