разсъдило

Речник на българския език

1. разсъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъдило е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсъдило е производна форма на разсъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).